Резултатите от изследването PIAAC на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2023 г. показват тревожна тенденция – почти една трета от възрастните в държавите от ОИСР не притежават достатъчно развити фундаментални умения за четене, писане и смятане. Тези умения са основа за всяко последващо учене и са от съществено значение за пълноценното участие в съвременната икономика и общество. Недостатъчното им развитие затруднява разбирането и оценяването на информация, извършването на ежедневни изчисления и вземането на информирани решения.

Ниското равнище на фундаменталните умения има не само икономически, но и социални и политически последици. Трима от всеки десет възрастни с такива дефицити не участват на пазара на труда, а доходите им са засегнати. Същевременно недостатъчно развитите умения могат да повлияят върху здравето, благополучието и удовлетвореността от живота. Хората с по-високи резултати по-често се чувстват политически представени, вярват, че гласът им се чува, и демонстрират по-високо доверие в обществото и политическите институции. Ето защо фундаменталните умения са важни и за демокрацията, и за социалното сближаване.

Между отделните държави се наблюдават значителни различия. Япония и Финландия отчитат сравнително нисък дял на възрастните с недостатъчно развити фундаментални умения – съответно 13% и 15%, докато в Полша той достига 48%, а в Чили – 61%. В 11 от 27-те държави, участвали и в предходния цикъл на PIAAC през 2018 г., делът на възрастните с ниски умения се е увеличил значително. Единствено Дания и Финландия отчитат съществено намаление. Сред възможните фактори за негативната тенденция се посочват технологичното развитие и изкуственият интелект, които могат да допринасят за влошаването на когнитивните умения.

Съществен проблем е и неравномерният достъп до образование и обучение за възрастни, известен като „ефект на Матей“. Хората с по-високо равнище на умения продължават да се развиват, докато тези, които имат най-голяма нужда от допълнително обучение, най-рядко участват в него. Бариери като недостатъчна увереност, липса на информираност, ограничено време и езикови затруднения възпрепятстват достъпа им до образователни възможности. Така съществуващите различия между хората с високи и ниски умения се задълбочават.

Анализът на ОИСР откроява три основни профила на възрастни с недостатъчно развити фундаментални умения: възрастни местни жители от семейства с ниско образователно равнище, мигранти, изправени пред езикови бариери, и хора с привидно благоприятен образователен и социален произход, но с неочаквано ниски резултати. При последната група фактори като задължения за полагане на грижи, скрити увреждания и други житейски обстоятелства могат да окажат влияние. Това показва, че проблемът засяга различни групи от населението и не може да бъде ограничен до един конкретен социален профил.

Преодоляването на дефицитите изисква разнообразни подходи за достигане до възрастните и насърчаването им да участват в обучение. Успешното идентифициране и подкрепа на възрастните с ниски умения изискват сътрудничество между работодатели, синдикати, социални служби и други местни организации. Необходими са национална законодателна рамка и устойчиво публично финансиране, насочено не само към самите образователни програми, но и към дейностите за достигане до хората, които най-много се нуждаят от тях.

В заключение, недостатъчно развитите фундаментални умения представляват предизвикателство както за индивидуалното благополучие и професионалната реализация, така и за обществото като цяло. Без целенасочени инвестиции в развитието им съществува риск от по-нататъшно влошаване на грамотността, математическите умения, адаптивното решаване на проблеми и критичното мислене. Това може да задълбочи социалната и политическата изолация и допълнително да отслаби социалното сближаване и демократичните процеси.

Повече по темата може да намерите тук.

Източник: Списание ELM, European Lifelong Learning Magazine; ISSN 2489-5865