„Жаждата за дом живее във всеки от нас. Сигурното място, където можем да бъдем такива, каквито сме, и да не бъдем съдени.“ — Майя Анджелоу

Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Ползването на тези права носи със себе си отговорности и задължения към бъдещите поколения.“

И все пак за много млади европейци възможността да изградят стабилно бъдеще изглежда все по-недостижима. Нарастващите разходи за живот, трудностите при навлизане на пазара на труда, несигурната заетост и опасенията относно дългосрочната икономическа сигурност оформят перспективите на младите поколения по начини, различни от тези на техните родители, баби и дядовци.

В отговор на нарастващите тревоги дали младите европейци имат същите възможности като предишните поколения, Европейската комисия прие своята първа Стратегия за междупоколенческа справедливост. Инициативата има за цел да гарантира, че настоящите политики отчитат дългосрочното си въздействие върху бъдещите поколения — цел, която е особено актуална и в контекста на достъпността на жилищата.

Докладът на мрежата Youth Wiki „Достъп на младите хора до достъпно и качествено жилище: сравнителен анализ на националните политики“ (2026) подчертава мащаба на предизвикателството, пред което са изправени младите хора в цяла Европа. Данните показват, че те са непропорционално засегнати от пренаселеност, прекомерна жилищна тежест върху бюджета и жилищни лишения. За мнозина достъпът до подходящо жилище се е превърнал в основна пречка пред постигането на независимост и изграждането на дългосрочни житейски планове.

За много млади европейци въпросът вече не е просто къде биха искали да учат, работят или градят бъдеще, а къде изобщо могат да си позволят да живеят.

Както подчертава докладът, достъпността на жилищата е един от основните проблеми, посочвани от младите хора. Почти един на всеки четирима млади европейци на възраст 16–30 години определя достъпното жилище като най-голямото си бъдещо притеснение. Повече от една трета смятат, че ЕС трябва да увеличи инвестициите в достъпни жилища и подкрепа за разходите за живот. Въпреки тези тревоги, мерките, които пряко подпомагат достъпа на младите хора до наемно жилище, остават сравнително ограничени в много държави. Недостигът на социални и достъпни жилища допълнително стеснява възможностите.

Все по-често дебатът се измества отвъд самата достъпност към въпроса дали жилищните системи не трябва да бъдат преосмислени из основи.

Един възможен подход е междупоколенческото жилищно настаняване. Тези модели събират по-млади и по-възрастни жители в споделени или свързани форми на съжителство, основани на взаимна подкрепа. В някои проекти студенти или млади професионалисти получават по-нисък наем в замяна на компания или практическа помощ за по-възрастните обитатели.

Такива примери вече съществуват в цяла Европа. В Нидерландия моделът „Humanitas“ позволява на студенти да живеят заедно с по-възрастни хора в замяна на доброволчески труд и социална подкрепа. В Дания проектът „House of Generations“ събира жители от различни възрасти в една и съща жилищна общност.

Подобни модели могат да адресират едновременно няколко предизвикателства. Младите хора биха могли да се възползват от по-ниски жилищни разходи и по-голяма стабилност, докато по-възрастните биха получили социална подкрепа, помощ в ежедневието и защита от изолация. В по-широк план тези подходи разглеждат жилището не само като икономическа стока, а и като социална инфраструктура, способна да укрепва солидарността между поколенията.

Това се вписва тясно в акцента на ЕС върху междупоколенческата солидарност. Ако междупоколенческата справедливост означава да се гарантира, че бъдещите поколения наследяват не само икономически тежести, но и реални възможности, тогава жилищната политика трябва да стане част от този разговор. Европейската жилищна криза следователно не е само въпрос на цени, наеми или недостиг на предлагане. Тя е и въпрос за вида социален договор, който Европа иска да поддържа между поколенията.

Въпросът вече не е просто дали младите европейци са изтласквани от пазара на жилища. Въпросът е дали не са изтласквани от самото бъдеще на Европа.

Автор: Anna Rudmann; Editors: Anna Maria Volpe, David Crosier